Отзиви на ученици

Ето някои отзиви, мнения на ученици от групите :)

    • Ориенталските танци са начин да изразим твореца в себе си. Плавни, нежни, закачливи или игриви те ни помагат да изразим жената в себе си. Тази красива жена, която сме и за която понякога забравяме поради натовареното ежедневие. Танците- това е време за нас. Време през което сме себе си. Те разкриват онази заспала наша част, която копнее да излезе. Неусетно с всяко движение се развиват мускулите на тялото ни и се поддържа перфектен баланс. Обръщайки си внимание ние изглеждаме красиви и сияещи. А когато те попитат как поддържаш формата си е супер екзотично да споделиш ”Ами ходя на ориенталски танци”. Тези танци са уникален начин да изразиш богинята в себе си. Нямат никакви ограничения за възраст, професия или начин на живот, а същевременно създават нежни и изящни умения в нас. Неусетно танцувайки една- две години се променя всичко около нас. Концертите, изявите на различни места и участията помагат да се изгради един завършен танцьор. Хубавите костюми в различни цветове и аксесоарите показват създаващата се приказна картина. С всеки урок или семинар успяваме да развием все повече потенциала, която всяка от нас притежава. Всяка една танцьорка започва постепенно да си изгражда собствен стил на комбиниране на цветовете, избиране на бижута и всякакви аксесоари за танците. Естетиката в движенията, красотата на аксесоарите създават една приказна атмосфера, която е като мечта за всяка жена. Когато започнеш тези танци имаш хиляди въпроси като например: „Това дали е за мен?”, „ Дали ще се справя?”, „ Ами ако е супер трудно ?” „ Ами ако колегите почнат да ме майтапят”. Всичко обаче изчезва виждайки красотата на движенията и разбирайки вградения смисъл на този вид танци. Всяка жена е добре дошла, а между учениците и учителя се изграждат едни прекрасни взаимоотношения на уважение, хармония и взаимно израстване. И когато споделиш вече със самочувствие, какви танци учиш, всяка една реакция е на радост и желание и другия опита.
    • В ориенталските танци обожавам начина, по който ме карат да се чувствам. Винаги съм обичала много танците, но много пъти съм се чувствала твърде „голяма“ да се впиша в група. В началото и при теб имах такъв момент, но още след втория час разбрах, че най-важното в танца е как те кара да се чувстваш самото движение. Разбрах, че и моите „извивки“ мога да са красиви в правилния ритъм. Научих също, че тялото ми е способно да направи за мен много повече от колкото си мислех. Цветовете на тази музика за толкова запленяващи, че няма как да не докоснат всеки. В началото много ме притесняваше голотата и еротичните разбирания за ориенталските танци, които се носят из общественото пространство. С течение на времето открих, а и повярвах, че това не е танц за съблазняване, въпреки че работи перфектно. Това е танц за себе си. За това да откриеш себе си и се почувстваш добре със себе си. Бях ужасена при първата мисъл за излизане пред публика, но след всичките тренировки се научих да гледам себе си в огледалото. Реших, че след като аз мога да се гледам значи няма с какво да ме притеснят хората. Сега нямам търпение за още изяви и това от винаги пълничкото момиче, на което всички се подиграваха. Сега никой не се подиграва! Всичките похвали, които получавам от най-различни места, основно от мъже, за това колко съм се разхубавила напоследък не мога дори аз да пренебрегна. Пък и половинката ми доста ме подкрепя – мисля, че нещо го влече към екзотиката на изтока и харемите и моите танци са му възможност да се докосне без последствия.Абе с две думи – Танцът ме кара да се чувствам добре в тялото си. Усещането е все едно летя с мелодията и нищо не може да ме спре!
    • Вятърът е виновен! Хвърли в ръцете ми една листовка в най-мрачните дни от живота ми, когато бях подивяла от болка и гняв, както си вървях по улиците избухвах в плач и спрях да вярвам в справедливостта на живота, вселената и всичко останало…Реших, че е добра идея да си запълня времето с нещо, което да ме разсейва и изтощава физически, за да мога поне да спя, и ето ме в залата! Аз и ориенталски танци? Ъх…Е, оказа се любов от първо шими (не особено успешно, трябва да призная). Първо, предизвикателството. Винаги съм учила с ума си и това да уча с тялото си се оказа изключително предизвикателно, интригуващо и в крайна сметка – удовлетворяващо. Мисията да се науча да се движа не само грациозно, но и координирано и с излъчване разпали състезателния дух и ината ми. Може пък от всяко дърво да стане танцьорка! Второ, физическият комфорт. Когато за един рожден ден ми подариха първия масаж в живота ми, излязох от СПА-студиото с мъглявото усещане, че нещо са ме изиграли. За това ли е целият шум? Та аз се чувствам така минимум два пъти седмично, излизайки от залата за танци – усещам всяко мускулче по тялото си ободрено, тонизирано, вдъхновено, цялото напрежение, схващания и офис-болежчици ги няма и вървя към къщи със скоклива походка и музика в сърцето. Да ухаеш на лавандула вместо на пот може би си е бонус, но пък не си научил нищо ново и красиво. Най-хубавото оставям за накрая: само на две места усещам битието напълно, изцяло и абсолютно концентрирано, съсредоточено в една точка на времето и пространството, усукано около мен толкова плътно, че мога да го докосна, вкуся, оформя по своя прищявка. На някой планински връх, достигнат след дълги часове препъване в камъни, препичане от слънцето и задъхване по стръмнини, когато душата полита сред кристалния въздух, занемява от красотата, разпростряла се пред теб, протяга се към небето, а кръвта вибрира в ритъма на вселената. И в залата, когато цялото ми физическо, интелектуално и емоционално аз се събират в едно под ритъма, чието точно име всъщност не ме интересува, сред хората, заразени от същата магия, когато всичко друго изчезва, оттича се от мен и просто съм. Там. Тогава. Такава.

Елена Савова

Сараб, Sarab

  • Хайде да отидем в Бубастис утре – всеки ден. Или в долината на богините, или в делтата на Нил. Можем да си позволим това пътуване. Винаги и навсякъде.
    – Ти си мечтател, фантазьор. Тези алюзии ще обрекат главата ти вечно да остане забита като пирон в облака. Ти какво? Да не би да си майстор илюзионист? – попита някой озадачено, почти враждебно.
    – Да, майстор съм. Майсторът на танца. Жрица на Богинята-Майка. Еретик по своему. Бялата богиня. Богохулно ли е да изтанцуваш това:

    В деня ми слънчеви крила
    обдишват небето
    то цялото – също ден
    синьо върху синьо
    една златна ера и птичи крила
    подреждат се отново – в крила
    същности, създания
    сред покъртителен покой.

    Богинята на хоризонта
    на седмото звездно море
    вихрушка на моите мечти,
    когато съвсем изведнъж
    сърцето ми изпълни ме в дясно
    сред наситен слънчев лъч
    от обич и вълнение …
    нежна трепет.

    Докосвам земята с поглед и пръсти
    право върху ослепително белия хълм на дюните,
    а нозете ми издухват прашинките
    оставят знаци, че съм жива
    за доказателство, че любовта не е мумифицирана
    в дълбокия египетски храм
    под въздишките на камилите
    и тонове пластове пустинни миражи.

    О, Боже,
    сълзите ми спасителни, животворителни
    са див оазис на сбъднати възможности.
    Радостта галопира на гърба ми,
    пронизва китките ми …
    шлифова танцьорката.
    Гръдта ми описва кръгове – четиризнаци
    осмици вибрират в пространството
    плътта се изменя …

автор: Илина Христова

 

 

Запишете се за нашите новини и оферти!

* задължителни полета