За самия ориенталски танц

Интервю с Тони Виткова за предаването “Нещотърсачи”
Египетският танц – Ракс Шарки (в превод близкоизточен танц), се отличава както с аристократична естетика в класическите стилове, така и със земни и игриви движения на фолклора, фини и плавни движения на цялото тяло, резки акценти, вибрации. Това е танц с древна история, подложен на влияния от много култури през различни епохи, произлизащ от Близкия Изток, свързван най-вече с Египет.Модерната форма на Ориенталския танц включва и отделни аксесоари като воали, ветрила и крила.
Фолклорният стил е с над 20 вида танци, сред които популярен е стилът Балади, Шааби, Саиди – танц със стик, Мелая Леф …
Всеки стил има характерна музика, ритъм и костюм, чрез които да се представи танцьорката.
Ориенталският танц е дълбоко изкуство с древна история и познания за самата жена. Той й дава възможност да изрази емоциите си, преживяванията си, да разкаже история.Предназначен е за жени на всякаква възраст, с всякаква физика, включително и бременни (движенията се съобразяват с това).

Ориенталския танц няма за цел да съблазнява, да бъде провокативен. Погрешната представа идва от неправилното поведение на много танцьорки с цел шоу, което създава неправилно впечатление за танца. Истината е, че чрез него жената показва своята чувственост, игривост, красота. Той е от жени за жени.